• Колективните т.нар. „права“ в конституции като тази на РСМ де факто и де юре нарушават човешките права, водят до институционална дискриминация, защото по определение е ясно, че е абсолютно невъзможно да обхванат всички възможни комбинации, категории и групи от хора.
  • Докато в нормалните конституции (като българската, френската, немската и тн.), при които се уважават индивидуалните права, такъв проблем няма. Там всеки човек има възможност да упражнява своите човешки права независимо от неговите личностни характеристики.
  • Реципрочност между България и РСМ, по отношение на конституционната защита на правата на човека, може да се постигне само при реализирането на една от следните две хипотези:
  1. РСМ променя конституцията си да бъде базирана не на колективни, а на индивидуални права (почти невъзможен сценарий, поради това, че населението на РСМ се състои от части на съседни народи).
  1. РСМ добавя македонските българи в конституцията си и така реализира тяхното равноправие (поне в конституционната рамка).