• Политическият проект на македонизма е замислен в Белград и Москва и реализиран от комунистическия режим. Това в исторически контекст е безпорен факт, който има своите отражения и до днес.
  • Желанието за допускане на Северна Македония в ЕС заедно с тоталитарната сърбокомунистическа доктрина на македонизма, която е изградена на антибългарска основа и заради която и до днес се шири масиран говор на омраза и репресии над българите, е именно нещото, което е в синхрон с интересите на Белград и Москва.
  • Белград и Москва застават зад Скопие в нереформирания му вид. Именно затова чрез многобройните си лостове за влияние се противопоставят на всякакви опити за реформи в РСМ.
  • Нереформирано Скопие е рецепта за бъдещи вътрешни конфликти в ЕС, които по определение са в полза на Русия.
  • Само по себе си започването на преговори без реални реформи не води до премахване на руското влияние (както определени кръгове у нас пропагандно твърдяха). Пример със Сърбия, която през март 2012 г. получи статут на страна – кандидатка за членство в ЕС. Преговорите за присъединяване на Сърбия започнаха през януари 2014 г. До момента са отворени 22 от общо 35 преговорни глави. Въпреки всичко това е видно, че руското влияние в Сърбия не само, че не е намаляло, а напротив – увеличава се.
  • От 2020 г. Скопие е член на НАТО с подкрепата и на България, поради което не е застрашено от никакъв украински сценарий.
  • Без реални реформи, без реално изпълнение на Преговорната рамка, в която влиза и Договора за добросъседство и протоколите към него, без реално гарантиране на правата на българите и спиране на историческите фалшификации – РСМ остава на резервната скамейка, защото на ПЪРВО МЯСТО това диктува българският интерес.