1. Майката на Никола Вапцаров (Елена) пише собственоръчно писмо, публикувано с факсимиле във вестник „Пиринско дело“, че родината за сина й е България и че родният му език е български.

2. Никола Вапцаров е син на изявения българин Йонко Вапцаров, който бил част от най-високопоставените кръгове на ВМРО. Родителите на Никола не само се самоосъзнават като българи, гордеели са се с българската си принадлежност, но и активно са работили за българщината. Любопитен е фактът, че Фердинанд и бащата на Вапцаров са били добри познати, а царят е бил чест гост в дома им. Къщата в Бан­ско е посещавана също то Цар Борис III (има запазени общи снимки).

3. Цялата рода на Никола Вапцаров са убедени българи, явно и открито са го декларирали преди и сега включително, цялата му рода също така категорично са заявявали и заявяват, че Никола Вапцаров е българин (последна справка с Мая и Никола).

4. В полицейското му дознание са запазени обясненията на Никола Вапцаров от 1940 г. където той сам се определя българин.

5. Вапцаров пише само на книжовен български език (за сравнение Елин Пелин пише хумористични творби на местния си шопски говор, който е западен както повечето македонски), и не достига до опити за кодификация на отделен „македонски език“. В неговия доклад от 1938 г. въпросът за създаването на „македонски книжовен език“ липсва.

6. Никола Вапцаров е роден и израснал в средата на родолюбиви банскалии. Родителите му не само се самоосъзнават като българи, гордеели са се с българската си принадлежност, но и активно са работили за българщината [В а п ц а р о в, Н. Нови изследвания и материали, С., 1980, с. 631-634.]. Самият Н. Вапцаров, както в годините на обучението си във Варна, така и след това – като машинен техник в Кочериново, машинист в мелницата на братя Бугачеви в София и локомотивен огняр в ЖП депо в столицата, проявява будно българско национално съзнание [Г а л ч и н, П. Документалното наследство, творчеството и животът на Н. Й. Вапцаров – свидетелство за горещото му българско родолюбие, Мак. преглед, 2000 г., кн. 3., с. 5]. Впоследствие, като прокомунистически ориентиран младеж, той е повлиян силно от тезата на Коминтерна по Македонския въпрос от 1934 година. Когато по-късно осъзнава, че е станал проводник на политика, която има отрицателни, безродни последици, Вапцаров постепенно се завръща към българските си корени.

7. През септември 1940 г. Вапцаров възторжено посреща вестта за връщането на Южна Добруджа към България. [Вапцаров, Н. Ръкописно наследство, с. 485.]

8. По това време Никола Вапцаров изпраща писмо до тогавашния председател на Съюза на писателите в България Елин Пелин, в което Вапцаров недвусмислено се съпричислява към българската литература, наричйки я “нашата литература”. Писмото е във връзка със словото на писателя при откриването на изложба на българската книга в Софийския университет. В писмото срещаме и следните редове: „Уважаеми г-н Елин Пелин, преди да започнете вашата реч, вие казахте няколко горчиви думи за българската младеж, смисълът на които беше приблизително такъв: „Съжалявам, че българската младеж, която предявява толкова претенции, не виждам тук“. Ако вие не бяхте един от нашите най-големи белетристи (к.м.), ако не бяхте председател на Писателския съюз и ако не ни зашлевихте вашата плесница от такова официално място, не бих седнал да ви отговарям, защото най-после всеки си има мнение“. Вапцаров е обиден, защото се чувства част от българската младеж, а както се вижда от текста, българските белетристи определя като „нашите белетристи“. [Радонова, М. Жажда за светлина, ч. II, с. 197.]

9. В броя си от 20 април 1941 г. седмичникът „Литературен критик“, чийто уредник е Вапцаров, приветства разгрома на Югославия и честити обединението на целия български народ. [Литературен критик, бр. 11, 20 април 1941.]

10. Никола Йонков Вапцаров е осъден на смърт на 23 юли 1942 г. и още същата вечер бива разстрелян. „Из обвинителния акт по преписка № 3123 от 8.ІV. 1942 г., 5247 от 27.V. 1942 и 5853 от 10.VІ. 1942 г.: Никола Йонков Вапцаров е приел да заеме длъжност при Ц.К. на Р.П. в комисията, която е ръководила специалната (минноподривната) дейност в началото на м. септемврий 1941 г., като е знаел крайната цел на комунистическата партия, а именно насилственото събаряне на установения от Конституцията в страна обществен и държавен строй и заменяването му с болшевишки такъв, като за постигането на тази цел е предприела въстания, убийства, атентати и др.“

––––

П.П. Категорично никой НЕ иска да оправдава Никола Вапцаров за нищо. Тук става дума чрез истината да се прекършат поредните отчаяни опити на македонистите в Скопие да търсят някаква легитимация.

Комунизмът, сталинизмът е отровата, македонизмът е болестта – първото докара второто.