От години македонистите експлоатират за своите отвратителни пропагандни цели една ужасна човешка трагедия, убийствата на 12 младежи във Ваташа, извършени на 16 юни 1943 година. Тогава войници от Българската армия убиват 12 младежи от селото по подозрение, че помагат на югославските партизани и се готвят да се присъединят към комунистическата съпротива. Това военно престъпление е до толкова използвано от македонистите в опитите им да насъскват омраза към България и българите, че често достига нива на истинска истерия и невиждани нива на език на омраза. Ние смятаме, че с такива трагични събития не трябва да се спекулира, а за да не се спекулира, трябва да се знаят фактите около него.

А ФАКТИТЕ са следните:

  • Македонистите не казват, че българският военен наредил разстрела – Любен Апостолов е роден в …Крива Паланка. Това го прави „етнички македонец“ според логиката на македонизма.
  • Македонистите спестяват и факта, че българските войници извършили разстрела са от 56-ти пехотен велешки полк на Пета българска армия. Полка се нарича ВЕЛЕШКИ не само защото действа във Велешко, но и защото между 40 и 60% (според други данни до 85%) от войниците са МЕСТНИ хора – наборници, войници от Велес и велешките села. Отново, според логиката на македонизма тези български войници са „етнички македонци“.
  • Не се споменава, че замесените в убийството български военни и полицаи след войната са предадени от София на Югославия.
  • Не се говори, че убийствата са извършени по военно-политически причини, а не по етно-национални каквото внушение се опитва да прави македонизма, за да насъсква национална омраза на съвременните македонци към българите. Младежите не са убити, защото са „етнички македонци“, убити са защото са помагали на нелегалната по това време комунистическа съпротива. (Така например, според свидетелски разкази на оставените живи няколко девойки българските войници им казвали „Не ставайте комунистки, че това ви чака“, не им казвали „Не ставайте етнички македонки“…) В самата България по това време има идентични случаи на саморазправа с комунистически ятаци, убити деца обвинени, че са помагали на партизаните, като най-известен такъв случай е Клането в Ястребино.
  • Не се набляга на факта, че убийствата са извършени по списък с имената на младежите, списък съставен от четирима Ваташани – „македонски предавници“, както ги нарича македонизма, нито на факта, че единственият опитал се да защити убитите е местния учител, който е от стара България.

Спрете с омразата!

Бог да прости убитите!

–

Взето от Струмски.