Македонистката „историография“ или премълчава, или се опитва да изопачава действията на Българската армия в завършителния етап на Втората световна война (и не само тогава❗). Както и по други теми това поведение на „историчарите“ в Скопие е продиктувано от политически съображения и не почива на действителни исторически данни. Благодарение на съществуващите телеграми, кореспонденции, дневници, както на български, така и на чуждестранни военни, участници във Втората световна война, можем да добием обективна представа и за тази част от историята.

  • На 13 ноември 1944 г. в хода на Страцинско-Кумановската и Брегалнишко-Струмишката военни операции, българските 1-ва и 4-та армии (общо над 70 хил. души) успешно завършват поставените от Главното командване задачи: настъпване във Вардарска Македония, достигайки долината на р. Вардар и по този начин пресичайки пътя за отстъпление на германските войски, намиращи се на територията на Гърция.
  • В резултат на проведените операции, на 13 ноември българският конно-разузнавателен отряд от 5-ти пехотен полк извършва настъпление към Скопие и влиза в града в 18:20 ч. Той извършва своето настъпление от юг. Неговият пример е последван от разузнавателните части на 2-ра пехота Тракийска дивизия, които настъпват от изток само няколко часа по-късно и през нощта ОВЛАДЯВАТ НАПЪЛНО ГРАДА след престрелки с изостанали германски части.
  • На 14 ноември в града влизат и останалите български части като долу приложените фотографии са запечатали момента на тяхното посрещане в днешната столица на сега РСМ.
  • За бързото разгромяване на германската Група армии „Е“ има решаваща роля Българската армия като това е изрично посочено в поверителни донесения и кореспонденции между съветски, югославски, български, а дори и британски и германски военни представители.