[FOR ENGLISH PLEASE SCROLL DOWN]

Появата на отделно македонско народностно самосъзнание, различно от регионалното, не се осъществява за една нощ каквато теза, с цел компрометиране, се опитват отчаяно да ни вменяват от Скопие като уж някаква наша позиция. Българската историография никога не е твърдяла подобно нещо. Това е жесток, насилствен ПРОЦЕС, който ЗАПОЧВА да се реализира фактически сред масите в Македония през 1944-1945 г. и ПРОДЪЛЖАВА години след това.

„Лабораторните опити“ по подготовката за стартирането на този политически експеримент са инициирани с декларацията на Комунистическия интернационал от 1934 г. (вижте хронологията по-долу). Великосръбските планове, зверства и фалшива пропаганда по отношение на Македония са още от преди това, но нито те, нито вече споменатите или други „лабораторни опити“ резултират (тогава) в нов етнос. Преди 1944 г. просто няма македонски етнос. Веднага след тази година фактически също няма! 1944-1945 година е преломният период, след който ЗАПОЧВА насилствената му реализация сред населението на Вардарска Македония – НО НЕ ЗАВЪРШВА ТОГАВА! След 1944-1945 година историята на Вардарска Македония не е само македонистка. Борбите на българите там продължават през годините – и до днес!

Хронология на събитията:

  • До началото на 30-те години на XX век няма политическа партия или организация на македонските българи, която да поддържа тезата, че македонците са отделна етническа група. По това време дори левичарската ВМРО (обединена) все още поддържа очевидното, че македонците са българи.
  • 1934 година: Резолюцията по македонския въпрос и по ВМРО (обединена) на Балканския секретариат на Изпълнителния комитет на Комунистическия интернационал е приета в Москва на 11 януари 1934 г. В нея за нуждите на т.нар. „световна революция“ се въвежда в употреба понятието „македонска нация“ като на практика представлява документ-декрет, характерен за командно-административния подход на КИ.
  • След 1935 година: В резултат на резолюцията на Комунистическия интернационал и неговото силно влияние сред част от комунистите, мъчно, бавно и все още немасово в понятието „македонец“, „македонско“ започва непоследователно да се влага и някакво нерегионално съдържание. Но и сега в представите на мнозина, включително и в тези на бъдещи членове на „Македонския литературен кръжок“, то не се противопоставя категорично на българин, българско, а се търси плътна взаимовръзка между тях.
  •  1938 година: Създава се т.нар. „Македонски литературен кръжок“, инициативата за която е на Централния комитет на Работническия младежки съюз (РМС). РМС от своя страна е създаден през 1928 г. по инициатива на БКП. „Македонският литературен кръжок“ е замислен с партийна заръка за масовизирането на комунистическата дейност сред бежанците. Чуждата на българското общество, македонистка идея свежда кръга на участниците в кръжока до около 10 души. При това още първите негови крачки водят членовете на кръжока към задънена улица, спорове за характера и проблематиката на тяхното творчество, а тях самите – до сюжетни аскети и самотници. Проблемът решават еднозначно – като загърбват номенклатурните си заявления и разработват общобългарска проблематика. Необходимо е било само още малко време, за да осъзнаят цялата нелепост на младежкото си увлечение.
  • 1944 година: На 2 август 1944 година се свиква първото заседание на АСНОМ – без да има широка подкрепа, без да има даден мандат от населението. В последствие се взема решение за включването на Вардарска Македония като федерална единица в състава на Югославия.
  • 1945 година: За отделен „македонски език“ като изкуствено създадено политическо явление можем да говорим от 5 май 1945 г. (с решението на президиума на АСНОМ).
  • След 1945 година: В Югославия започва процес по изграждането на македонистката т.нар. историография, започва мракобесен процес на насилствено налагане на идеите на македонизма в следващите години. Посредством насилственото налагане на тези идеи в Югославия започва и съчиняването нов т.нар. македонски етнос.

English version:

The emergence of a separate Macedonian national self-awareness, different from the regional one, does not happen overnight, whatever thesis, with the aim of compromising, are desperately trying to impute to us from Skopje as supposedly our position. Bulgarian historiography has never claimed such a thing. It is a cruel, violent PROCESS that actually BEGAN to materialize among the masses in Macedonia in 1944-1945 and CONTINUED years after that.

The „laboratory tests“ in preparation for the launch of this political experiment were initiated with the declaration of the Communist International of 1934 (see chronology below). The Serbian plans, atrocities and false propaganda regarding Macedonia are even from before that, but neither they nor the already mentioned „laboratory experiments“ resulted (then) in a new ethnicity. Before 1944, there was simply no Macedonian ethnicity. Right after this year, in fact, there was none either! 1944-1945 is the turning point, after which its violent realization among the population of Vardar Macedonia BEGINS – BUT IT DOESN’T END THEN! After 1944-1945, the history of Vardar Macedonia is not only Macedonian. The struggles of the Bulgarians there continue over the years – to this day!

Chronology of the events:

  • Until the beginning of the 1930s of the 20th century, there was no political party or organization of the Macedonian Bulgarians that supported the thesis that the Macedonians were a separate ethnic group. At that time, even the left-wing VMRO (United) still states the obvious fact that Macedonians are Bulgarians.
  • 1934: The resolution on the Macedonian question and on the VMRO (united) of the Balkan Secretariat of the Executive Committee of the Communist International was adopted in Moscow on January 11, 1934. In it, for the needs of the so-called „world revolution“ the concept of „Macedonian nation“ was put into use – in practice, this document was a decree, typical of the command-administrative approach of the CI.
  • After 1935: As a result of the resolution of the Communist International and its strong influence among part of the communists, slowly and still non-massively, the term „Macedonian“ started inconsistently to include some non-regional content. But even now in the minds of many, including those of the future members of the „Macedonian Literary Circle“, it is not categorically opposed to Bulgarian, but a close interrelationship is sought between them.
  • 1938: The so-called „Macedonian Literary Circle“ was created – the initiative for which had the Central Committee of the Workers’ Youth Union (RMS). The RMS, for its part, was created in 1928 on the initiative of the Bulgarian Communist Party. The „Macedonian Literary Circle“ was conceived with the objective of massification of the communist activity among the refugees. The Macedonistic idea was foreign to the Bulgarian society, therefore the number of participants in the circle was only about 10 people. At the same time, its very first steps lead the members of the circle to a dead end, disputes about the nature and problematic of their work and themselves – to ascetics and loners. They solve the problem unequivocally – by abandoning their nomenclature applications and developing Bulgarian literature. It would only took them a little longer to realize the full absurdity of their youthful infatuation.
  • 1944: On August 2, 1944, the first meeting of ASNOM took place – without a broad support, without a mandate given by the population. Subsequently, a decision was made to include Vardar Macedonia as a federal unit within Yugoslavia.
  • 1945: We can talk about a separate „Macedonian language“ as an artificially created political phenomenon from May 5, 1945 (with the decision of the presidium of ASNOM).
  • After 1945: In Yugoslavia, the process of building the Macedonian so-called historiography began. In the following years it began the dark process of forcible imposition of the ideas of macedonism. Through the forcible imposition of these ideas in Yugoslavia, the creation of a new so-called Macedonian ethnicity has started.