Основната стратегия на управляващите в РСМ е да се представят пред международните фактори като „жертвата“ в „конфликта“ с България. Всяко тяхно послание е обърнато към този фалшив наратив. За да докажем, че РСМ не може да бъде жертва, разписахме фактлогията по-долу, включваща основните събития в периода от създаването на държавата Македония през 1991 година до наши дни. Нека сравним какво направи България и какво направи Северна Македония…

Какво направи България:

  • 1991 година: Милошевич предлага на Мицотакис окупацията и разделяне на Македония. България решително се застъпва за неделимостта и независимостта на младата държава, изпращайки ултиматум до Сърбия. Така спасява Вардарска Македония от нахлуване на Трета армия на Милошевич. – По информация на Димитър Попов министър-председател на българското правителство.
  • 1992 година: Първа в света през 1992 г. България признава тогавашната Република Македония, и то под конституционното ѝ име. България в допълнение инициира международната общност да признае младата държава край Вардар за независим политически субект. След убеждение от българския президент, руският Борис Елцин подписва указ за признаване на Македония. Македоноистите коментират: „Те признаха държавата ни, хората не.“ В дипломатическата практика няма такава категория – признаване на нациите.
  • 1994 година: Гърция налага икономическо ембарго върху Република Македония, включително спирането на страната от излаз на море като така не може да използва пристанището на Солун, което е основният й търговски пункт. Особено тежки последици има петролното ембарго. България предоставя пристанище Бургас за ползване. Оттам до Скопие нефтът се транспортира с цистерни и това спасява македонската икономика от колапс.
  • 1999 година: По време на бежанската криза в Косово през 1999 г. Р Македония беше залята от стотици хиляди бежанци. България финансира един от създадените временни приемни лагери – близо до Гостивар.
  • 2001 година: България дарява на Р Македония 94 танка, 108 гаубици, 3948 снаряда за танковете и 10 800 снаряда за гаубиците, още – резервни части, оборудване, инструменти за ремонт и поддръжка. Танковете и гаубиците бяха използвани в гражданската им война с албанците.
  • 2017 година: България инициира Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония – подписан от двете страни на 1 август 2017 г. Договорът за добросъседство се основава на Декларацията за добросъседство от 22 февруари 1999 г.
  • 2018 година: Т.нар. „Западни Балкани“ (РСМ включително) бяха централна и приоритетна тема за Българското председателство на Съвета на ЕС, по време на което беше утвърдена тяхната европейска перспектива и интеграция с приемането на Стратегията на ЕС към Западните Балкани, на Софийската декларация и на Заключенията на Съвета на ЕС от 26 юни 2018 г.
  • 2019 година: Министърът на външните работи на България по време на 40-тата среща в София на Съвета на министрите на външните работи на държавите-членки на ЧИС през юни 2019 година инициира поканата към РСМ за пълноправно членство в Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество.
  • 2019 година: България ратифицира протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО.
  • 2022 година: България прие сериозен компромис и одобри т.нар. „френско предложение“ за начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС.
  • 2022 – 2023 година: България се съгласи да предостави енергийна помощ на Скопие в обем от около 200 мегавата електроенергия до края на зимата на цена под борсовата. Този жест идва когато целият Европейски съюз е засегнат от тежка енергийна криза, а в Северна Македония има обявено кризисно положение в енергетиката. Допълнително България се съгласи да предостави на РСМ възможност за резервиране на определени обеми за складиране на природен газ в хранилището ни в Чирен.
  • През всичките тези години: На хиляди студенти от Северна Македония са осигурени места в българските университети. Освен факта, че обучението е почти безплатно, македонските зрелостници получават солидна стипендия и на всички е осигурено място в общежитията.
  • През всичките тези години: Повече от над 100 000 души (с документ/и, доказващи българския им произход и декларирали писмено българското си самосъзнание) се прехранват в богатите западноевропейски страни, благодарение на българското си гражданство (както правят и много българи от България). Представете си, ако тази „армия“ от безработни е у РСМ, какъв би бил политическият и социален климат в Северна Македония.
  • През всичките тези години: По програмата за подпомагане на развитието България финансира около 500 000 евро в различни проекти всяка година. По-конкретно: в Скопие и Охрид центровете за аутизъм се финансират и подпомагат от София, а медицинско оборудване е дарено на здравни заведения в цяла Северна Македония.
  • През всичките тези години: Няма нито една официална позиция на президента, премиера, министъра на външните работи на България, официална българска резолюция и тн., в която да се казва, че не уважаваме самоопределение на която и да е част от населението на РСМ. Точно обратното – казва се винаги ясно и директно, че може и трябва да се наричат себе си както си искат. Този принцип на самоопределението се отнася обаче и за живите и за мъртвите хора. Това трябва да се разбере в Скопие.
  • В допълнение: Ако Българските политици и управници са направили стратегически грешки спрямо българите в Македония по време на борбите за освобождение, то тези грешки не може да бъдат трансферирани в бъдещето спрямо сегашното население на Северна Македония, което в момента в по-голямата си част се определя за етнически македонци. По определение, ако са етнически македонци, не може да чакат извинение за грешките на политиците ни, направени спрямо българите.

Какво направи Северна Македония:

  • През всичките тези години: От създаването си през 1991 година досега (а и преди това от времето на Югославия) РСМ извършва постоянно престъпления срещу България и българите – извършвайки физически репресии, фалшифицирайки документи, фалшифицирайки българска история, насаждайки омраза чрез обидни и неверни квалификации – в учебници, медии, обществени институции и тн.
  • 1990 – 2023 година: Белград (впоследствие и Скопие) инсталира и финансира доказано сепаратистката, противоконституционна, маргинална, антибългарска група – ОМО „Илинден“.
  • 1992 година: Полицията в Скопие прави обиск в дома на Ангел Митрев. Иззети са му вестници и книги на български език. Изрично в полицейския протокол е записано следното – „НАПОМНЯНЕ: всички списания са отпечатани на български език“. Възмутен от подобен полицейски произвол, Ангел Митрев внася писмено възражение пред правителството в Скопие срещу конфискацията. Съгласно решение № 28/11-409/1-92 неговата жалба е отхвърлена с аргумента, че „по неговите думи щял да даде (книгите, б.а.) на свои приятели“.
  • 1993 година: Показателен е случаят и с Димитър Делевски от Скопие, на когото на 26 март 1993 г. при проверка на ГКПП „Деве баир“ са открити два календара с надпис „100 години ВМРО“, а под него е поместена снимка от първото запазено име и устав на тази организация, което е „Български македоно-одрински революционни комитети“. Именно този аргумент е посочен и в протокола за конфискация на двата календара.
  • 1993 година: След разпада на Югославия, заедно със съмишленици, Владимир Панков създава организация на българите в Р Македония, носеща инициалите на историческото ВМРО. В устава й е вписано, че е „демократична, самостоятелна, национална и политическа организация на македонските българи“. Организацията не получава официална регистрация, а Владимир Панков е арестуван няколко пъти, бит е и е малтретиран заради това, че изразява българското си самосъзнание.
  • 1993 година: Димитър Църномаровзаедно с 3500 свои привърженици създава в тогава Република Македония смятаната за българска ВМРО-Татковинска партия. На 8 март 1995 г. е арестуван и задържан за повече от три денонощия, като полицията конфискува цялата документация на партията и всички негови книги на книжовен български език. Конфискуван е и задграничния му паспорт. По време на ареста му е бил разпитван за неговите контакти с различни обществени среди в България. Удрян е по главата с приклад от автомат, в резултат на което зрението му е увредено. На 18 октомври 1995 г. Д. Църномаров и активистите на ВМРО-Татковинска партия Христо Пецев и Григор Цурев са арестувани и отведени в окръжния затвор в Струмица. Като последица от този физически и психически тормоз, на 3 януари 1996 г. той получава инфаркт. Други малтретирани са Траян Годев, Тихомир Яйналиев, Димитър Николов, Лиляна Стоименова и др.
  • 1994 година: Владо Тренески през 1994 г. е собственик на радио „Аз“ в Охрид. Радиото излъчва народна музика не само от Македония, но и от други български музикално-фолклорни области като Шоплука, Тракия, Родопите и др. Македонските служби започват да следят всички действия на Владо Тренески, което се установява от неговото полицейско досие. Издирени са рекламодателите на радиото и върху тях е оказан натиск да прекратят своите реклами, вследствие на което то фалира. В служебна бележка от 1998 г., прикрепена в неговото досие е написано следното: „За неговите твърдение, че той е македонски българин и че всички ние сме българи, аз знаех отпреди… Забелязах в неговия дом, че неговата дъщеря гледа анимационен филм в превод на български език. Попитах го защо, а той сериозно ми отговори, за да го научи майчиния език“. Владо Тренески многократно е подлаган на репресии заради желанието си да съхрани и да предаде на своите наследници своето българско самосъзнание. Последният обиск в неговия дом е извършен от служители на МВР на РСМ през 2019 година.
  • 1995 година: На 6 октомври 1995 г. в Скопие е арестувана Мария Стойменова и нейният съпруг Георги Стойменов. Причина за ареста е изявеното им българско самосъзнание и роднинските им връзки с Александър Стойменов. По-късно Мария описва детайлно унизителните физически мъчения над нея и съпруга й (който според писменото описание „беше бит без милост“).
  • 1996 година: На 26 януари1996 г. при транзитно преминаване на територията на тогава Република Македония албанският гражданин от български произход Андрей Щика бива претърсен от полицейските органи, които конфискуват от автомобила му албума „Кюстендил и освободителните борби на Македония“ – тъй като под всяка фотография има кратки описания на книжовен български език.
  • 1996 година: На 17 май 1996 г. Службата за обществена безопасност при МВР на днешната РС Маседония временно конфискува белгийския паспорт на родения в с. Велюса, Струмишко, македонски българин Александър Стойменов. Подобно арогантно поведение е проявено и към Методи Димов от Битоля. Двамата са членове на Македонската патриотична организация „Тодор Александров“ в Брюксел и съдействат за отпечатването на част от книгите на Иван Михайлов, които са на български език.
  • 2000 – 2016 година: Българското сдружение „Радко“ е регистрирано 2000 година със седалище в Охрид, с председател Владимир Панков. Представянето на новото сдружение завършва с погром след като навлизат група хулигани (вдъхновени и поддържани от тогавашната власт в страната), които хвърлят димни гранати в залата, а гостите, сред които и българският посланик и депутати от българския парламент, напускат залата. Разгръща се открита кампания срещу членовете на сдружението, което с решение на Конституционния съд на тогавашната Република Македония от 21 март 2001 година е обявено за противоконституционно. Членовете на сдружението завеждат жалба, по която е образувано дело срещу Република Македония в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Делото е спечелено от членовете на сдружението през 2008 година. Нa 5.10.2016 г., cлeд 16-гoдишeн пepиoд на репресии и 4 oпитa зa peгиcтpaция, ĸoмпeтeнтните opгaни на Република Македония нaй-нaĸpaя peгиcтpиpaxa cдpyжeниeтo ĸaтo юpидичecĸo лицe, cпopeд вътpeшнoтo пpaвo нa cтpaнaтa.
  • 2002, 2003, 2005, 2006, 2007, 2013, 2014 година: Българомразци периодично поругават, чупят паметната плоча на Мара Бунева в Скопие.
  • 2005 година: Йове Стояновски и Ацо Марко(ски), изявени българи от Р Македония, стават жертва на класически пример на изфабрикувано дело с подбран съдебен състав и обвинение, основано на неверни данни. Хвърлят ги невинни да лежат в затвора.
  • 2007 година: На 13 януари 2007 година в Скопие бяха бити хора с българско самосъзнание, само защото искаха да поднесат цветя на лобното място на революционерката Мара Бунева.
  • 2007 година: Надпис „Умрeтe бугaри“ беше на два пъти изписван нa стeнaтa срeщу Бългaрския културeн цeнтър в Скoпиe.
  • 2008 година: Българинът Драги Каров открива бюст-паметник на Тодор Александров в частния си имот във Велес, тогавашна Република Македония. Бюстът е бутнат през нощта от неизвестни лица, преди това да направят местните власти. Драги Каров е глобен с 1000 евро от съда във Велес след като полицията сезира съда за развяване на българското знаме.
  • 2009 – 2011 година: Спаска Митрова, любяща българска майка, която въпреки жестокия натиск в тогавашна Република Македония не се отказа от правото си да отглежда детето си, не се отказа и от своя род. Дълги години тя се бори, за да си върне детето от бившия си съпруг – сърбина Воислав Савич. Цялата правосъдна система на Скопие е срещу нея. Спаска публично изразява българското си самосъзнание, придобива българско гражданство и е част от българското сдружение „Радко“. Спаска лежа в затвора „Идризово“. В крайна сметка печели битката с македонския съд през 2011 година и оттогава живееше с дъщеря си. Спаска Митрова почива на 28 юни 2020 година в Северна Македония след продължително боледуване от рак. До последния си ден тя живее заедно с дъщеря си Сузана.
  • 2010 година: В тогавашната Република Македония влизат в сила промени в закона, според които в срок от шест месеца трябва да бъдат пререгистрирани всички коли с българска регистрация, които се движат в страната.
  • 2010 година: Eдинадесет гроба на български офицери в двора на църквата „Св. Успение Богородично“ в Ново село, Щипско в днешна Република Македония, са разкопани, а тленните останки на погребаните са изнесени. Сред поруганите гробове е и този на легендарния деец на освободителното движение, българският офицер Христо Чернопеев.
  • 2012 година: В Общинския съвет на Скопие, общински съветници на партия СДСМ (сега управляваща Северна Македония), заедно с предишния кмет на Скопие, Петре Шилегов (2017 – 2021 г.), скандират, крещят с явна омраза: „българи… българи… българи“ като най-жестока, спрямо техните отродени разбирания, обида, насочена срещу конкурентната им партия ДПМНЕ.
  • 2012 година: „А, ти, българино, дойде ли? Събирай си нещата и да си ходиш, отивай си в София!“ – С тези думи 26-годишният Иван Стойков от Кавадарци, болен от левкемия, е бил изгонен от Клиниката по хематология в Скопие от директорката на клиниката Лидия Чевревска. Това разказва през 2013 година бащата на младия мъж Трайче Стойков.
  • 2013 година: Преди да станепремиер на РСМ, Зоран Заев бе кметна Струмица и по време на предизборната му кампания през 2013 г. неговият екип изработва и поставя агитационен транспарант на фасадата на търговския център „Глобал“ на градския площад, съдържащ език на омразата: „Ова е Струмица, не е Благоевград“. За тази си постъпка Зоран Заев сам се похвали в своя профил във Фейсбук на 20 март 2013 година.
  • 2016 година: „Журналист“ от РСМ разруши с чук паметна плоча на загиналите български войници по време на битката на връх Каймакчалан през Първата световна война. До момента не е задържан от властите в РСМ.
  • 2018 година: В решение от 30 ноември 2020 г. на Основния съд в Струмица, е констатиран фактът, че А. Барабановски, който работи като охрана при Вице Заев (брат на предишния премиер на РСМ Зоран Заев) на 21.10.2018 г. е ударил с юмрук в лицето и ухото Митко Георгиев от Струмица и отправил към него следните обидни и заканителни думи: „п*чка ти майчина бугарска, престани да ги напагяш Заеви оти ке те утепаме или исели се от Македония“.
  • 2019 година: На 21.01.2019 г. е извършено незаконно и неразрешено от съд полицейско нахлуване в дома на Живко Чавдаров от Гевгелия, водено от офицера от полицията Лазе Лазаровски, при което са разбити вратите и прозорците на дома му. Полицаите нахлуват вътре, при което физически нападат неговата възрастна майка. Те крещят в лицето на възрастната жена и я питат как и защо е решила да се самоопределя като българка. След това стресиращо събитие здравословното състояние на майка му се влошава допълнително и тя почива.
  • 2020 година: Активисти на най-голямата партия в Северна Македония ДПМНЕ публикуваха клип как горят българското знаме. Клипът бе качен на сайта на партията в квартал „Гази Баба“ на Скопие. Излъчен бе и по македонската „Нова ТВ“.
  • 2020 година: Министър-предстедателят на РСМ изявяви по телевизията своето желание да покаже среден пръст на българите.
  • 2020 година: Ръководителят на „Македонската информационна агенция“ (МИА) нарече българския външен министър „фригидна кучка“.
  • 2020 година: Съветник в Министерството на отбраната на Северна Македония предлага абсурдни точки в декларация, сред които фрапиращата идея граждани с българско самосъзнание в РСМ да бъдат репатрирани у нас.
  • 2020 година: В малка Северна Македония са отчетени само за 3 месеца над 10 000 публикации с език на омразата спрямо България и българите.
  • 2020 година: Появяват се публикации в социалните медии със списъци на изявени българи в Република Северна Македония, призоваващи за саморазправа с тях.
  • 2021 година: Васил Латковски е глобен от властите в Скопие с двеста евро, сериозна сума спрямо стандарта на живот в Република Северна Македония, затова че в своя публикация споделя доказан и необорим исторически факт. Той е преследван и заплашван впоследствие от служители на МВР на РСМ, които го заплашват, че ако „не мълчи, глобите ще продължават“.
  • 2021 година: През 2021 година гърми огромен лобистки скандал, който свързва по безпорен начин управляващите в Скопие с антибългарската фабрика за лъжи „ИФИМЕС“. Изпълнителни директори на „ИФИМЕС“ са Зияд Бечирович, Бахтияр Аляф и Владо Димовски – всички до един съветници от 2017 г. в кабинета на Зоран Заев.
  • 2021 година: Заради българското си гражданство представителят на РСМ в „Евровизия“ беше официално разследван от специално сформирана за целта комисия на „Македонската радио и телевизия“ (МРТ). По закон двойното гражданство в Северна Македония е позволено. Беше организирана онлайн петиция с хиляди подписи под мотото „СТОП на пробългарската пропаганда в Македония“. Изпълнителят получи стотици заплахи за живота си.
  • 2021 година: Българското знаме беше публично изгорено по време на фестивал в РСМ, Вевчани.
  • 2021 година: Оскверниха и подмениха надгробна плоча в памет на войводата Велко Скочивирчето и неговите осем четници, загинали в сражение с османската войска. в село Клепач край град Прилеп в Северна Македония. Оригиналният надпис на книжовен български език върху паметника е заменен, премахнати са цели части от автентичния текст и са фалшифицирани имената на четниците с други. Македонистите са се подразнили най-вероятно от тази част на оригиналния надпис където пише: „Те умряха за свободата на Македония и обединението на България – Тозъ който падне в бой за свобода той не умира“.
  • 2021 година: Край Охрид е осквернен мемориалният паметник „Сълзата на Роза“, посветен на 15 туристи от България, загинали в Охридското езеро през 2009 г., като е задраскана думата „български“ от текста на възпоменателната плоча. Заличаването на етнонима „български“ доказва, че не става дума за обикновено хулиганско деяние, а за престъпление, основано на етническа омраза.
  • 2021 година: В хода на изборната кампания за кмет на Скопие, между двата тура управляващият СДСМ разпространява информация, че кандидатът-градоначалникът от ДПМНЕ Данела Арсовска има българско гражданство. Според СДСМ Арсовска няма да може да се грижи за интересите на скопските граждани, щом има българско граждаство. Вместо това, тя ще руши града. ДПМНЕ отрича „обвиненията“ и заявява, че „ваква црна кампања досега не се памети“. Излиза, че според водещата опозиционна партия „изобличаването“ на политически опонент като български гражданин е черна кампания (въпреки, че конституцията допуска градоначалниците да имат двойно гражданство). В атаката се включва дори премиерът Заев, който заявява, че очаква Арсовска да се откаже от надпреварата, защото проблемът с нейното българско гражданство е „политички, етички, морален, нечесен“. Официалният профил на партията СДСМ във Фейсбук публикува изображение с надпис „Ќе излезам да гласам! На Скопjе не му треба бугарски кмет!“. Във видео обръщение към избирателите г-жа Данела Арсовска казва, че „никоj во Македониjа не заслужува да биде вака понижувен и наведуван“ чрез подобна кампания на очерняне. От нейните думи става ясно, че ако се каже за някого, че е български гражданин, или дори българин, в Република Северна Македония това се възприема като е понижуване (унижаване) и наведуване (посочване).
  • 2021 година: На митинг на ДПМНЕ в Скопие Драган Ѓуровски от Уния на младите сили на най-голямата партия в РСМ, наред с много други недомислици, с пяна на уста плюе по българите с брътвежи като „татарски фашисти“ и „бугарската гнасна рака“ и още много други ругатни по адрес на България и българите.
  • 2021 година: Властите на Северна Македония спряха на границата и върнаха 920 книги на български език, фототипно издание на „Бѫлгарски народни пѣсни собрани одъ братья Миладиновци Димитрія и Константина и издани одъ Константина. Въ Загребъ въ книгопечатница-та на А. Якича. 1861.“. Книгите бяха изпратени по договор за дарение с Културно-информационния център на Република България в Скопие.
  • 2021 година: Македонисти отстраняват знамето на Република България пред Търговско-икономическото представителство към Генералното консулство на Република България в Битоля.
  • 2021 година: Десетки изявени македонски българи бяха викани на „информативни разговори“ от полицията и разпитвани във връзка с преброяването на населението в РСМ.
  • 2021 – 2022 година: Скопие фалшифицира резултатите от преброяването на българите в РСМ. Бяха регистрирани множество сигнали за нередности по време на самото преброяване. Имаше необясними тенденции в резултати – като например, диспропорцията между мъже и жени по данни от преброяването е огромна само при българската общност. При тях мъжете са с 35% повече от жените.
  • 2022 година: Освиркване на българския химн и обиди към българите на мача в Скопие между Северна Македония и България. България победи. УЕФА глоби футболната федерация на Северна Македония.
  • 2022 година: През март месец 2022 година близо 200 души с българско гражданство не са допуснати с автомобили с българска регистрация (главно) да влизат и излизат от Република Северна Македония.
  • 2022 година: „Все едно някой те реже с нож в корема“. Така премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски обясни чувствата си по време на преговорите с България, които имат за цел да отворят вратата на Северна Македония за членство в Европейския съюз.
  • 2022 година: Подпалиха българския културен клуб „Иван Михайлов” в Битоля, а извършителят – певецът Ламбе Алабаковски бе освободен.
  • 2022 година: Лидерът на Демократическия съюз Павле Траянов и участник в правителството на РСМ нарече България „геноцидна държава“.
  • 2022 година: Президентът на РСМ Стево Пендаровски се срещна с групичката, известна като ОМО „Илинден“. Изключително маргиналната, удбашка ОМО „Илинден“ е с отказана регистрация от българския Конституционен съд заради сепаратизъм. Провокацията на Пендаровски е в директно противоречие с Договора за добросъседство от 2017 година.
  • 2022 година: „Жители“ на битолското село Кравари в Северна Македония посрещнаха с обидни плакати българската делегация, начело с премиера. „Организацията по посрещането“ (що се касае точната информация къде ще кацнат, идентичният стил на надписите) издава липса на спонтанност и явна намеса от Скопие.
  • 2022 година: Партия Левица и ДПМНЕ организираха протест срещубългарския културен клуб „Цар Борис III“ в Охрид по време на откриването му. Сред антибългарски лозунги от тълпата прозорците на клуба бяха замеряни с яйца и твърди предмети.
  • 2022 година: По повод вдигането на блокадата от страна на България партия ДПМНЕ, Левица и други партии в РСМ организираха в Скопие серия от протести с обидни, вулгарни скандирания и плакати срещу България и ЕС. Част от които: „Бугарски фашисти“, „Со фашисти не се преговара“, „Партизаните не преговараат со фашисти“, „ЕУ пичку матер“, „Бугарски фашизам – Европска вредност“. Горя се символно договорът с България, горя се знамето на ЕС.
  • 2022 година: Табелата набългарския културен клуб „Цар Борис III“ в Охрид беше разбита, докато вътре е имало хора.
  • 2022 година: Прозорците набългарския културен клуб „Цар Борис III“ в Охрид бяха разбити от хвърлени по него камъни.
  • 2022 година: Стреляха с огнестрелно оръжие срещубългарския културен клуб „Цар Борис III“ в Охрид – докато вътре лампата е светила.
  • 2023 година: На 19 януари секретарят на българския културен клуб „Цар Борис III“ в Охрид Християн Пендиков бе жестоко пребит, а според първоначалното съобщение на прокуратурата разпрата е започнала с реплика към него „не те е срам да се пишеш българин“. Пендиков беше транспортиран за лечение във ВМА със счупена челюст и множество наранявания. След пристигането на Пендиков в София, той продължи да получава заплахи за живота си от граждани на РСМ. Около два месеца по-късно македонският правосъден министър и вицепремиер Боян Маричич призова прокуратурата в РС Македония да започне разследване срещу зверски пребития Християн Пендиков за думите му, че „в РСМ е нормално да те бият, да те псуват, да те стрелят, защото си българин и от полицията нищо да не предприемат“. Хронологията на събитията, изложени тук (и не само) доказват безапелационно правотата в думите на Пендиков.
  • 2023 година: Неизвестни лица нахлуха в Културно-информационния център на Република България в центъра на Скопие. Нанесени са материални щети.
  • 2023 година: Министърът на правосъдието на Северна Македония издаде заповед за заличаването на двата български културни клуба в Охрид и Битоля. И двете сдружения на местните българи бяха регистрирани преди години. Тяхното заличаване стана след поправки в закона, които влизат в сила със задна дата. Промените бяха явно насочени срещу българските клубове, въпреки твърденията на Скопие. Централният регистър на РСМ е предал за преглед на Министерството на правосъдието приблизително 17 000 неправителствени организации – в законоустановения срок единствено двете български сдружения са получили негативни решения. Ограничения от такъв характер вече са били налагани на българите в Република Северна Македония в миналото. С подобни тоталитарни „аргументи“ през 2001 г. беше забранена организацията „Радко“, което е псевдонимът на Иван Михайлов. По този въпрос Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) вече е постановил решение – делото Радко и Пауновски срещу БЮРМ, № 74651/01. „Радко“ печели делото.
  • 2023 година: Табелата на българския културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля беше замазана с черна боя. Извършителят се „похвали“ във Фейсбук, обръщайки се към министъра на вътрешните работи на РСМ. Не беше задържан.
  • 2023 година: Прокуратурата в Битоля повдигна скалъпено обвинение срещу ръководителя на българския културен клуб „Иван Михайлов“.
  • 2023 година: Забавени, спрени, бити и задържани българи, тръгнали към Скопие за годишнината на Гоце Делчев. Сред тях обикновени граждани, журналисти от БТВ, български политици, депутати в 47-ия и 48-ия български парламент, зам.-председател на Комисията по външна политика в последното Народно събрание на Република България.
  • 2023 година: Опитаха се да свалят българското знаме, закачено на българския културен клуб „Иван Михайлов“ в Битоля.
  • 2023 година: Българският евродепутат Андрей Ковачев не е допуснат да влезе на територията на Северна Македония. Общо спрените български граждани са петима, сред тях също и Милен Врабевски. В уведомленията, връчени на българските граждани от граничните органи на реда на Северна Македония, изрично е посочено, че в граничната система на съседната ни държава, те фигурират в забранителен списък.
  • 2023 година: Президентът на Северна Македония Стево Пендаровски публично одобри съставянето на черни списъци за български граждани и политици.
  • 2023 година: Поредното скандално, цинично и нагло изказване на премиера на Република Северна Македония: „България се отнася със Северна Македония, както Русия с Украйна“ каза Димитър Ковачевски. Всичко това е толкова абсурдно, че дори няма смисъл да се коментира.
  • 2023 година: Пребиха българин в Струга с думите „мръсен българин“. Бил е съборен на земята и ритан.
  • 2023 година: В Битоля потрошиха българското знаме на детска площадка, на неотдавна откритата „боулдър“ – стена за катерене със стойка, направена с финансовата помощ на България, намираща се в градския парк на Битоля. Разбита е информационната табела с българското знаме и логото на българския дарител. Стъклото е счупено само в частта където се намира българското знаме и логото на българския дарител.
  • 2023 година: МВР на РСМ сезира прокуратурата заради посещение на деца от художествено студио в България. По случаят вътрешният министър на РСМ каза следното: „Апелирам, не само за този случай, да се повдигат наказателни обвинения и да се взимат показания, за да могат институциите да предприемат действия. Не е необходимо да започваме дела само по сигнал. След като прокуратурата е уведомена, вече има производство“.

–––

Вижте още:

https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2023/11/%D0%97%D0%B0%D1%8F%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%A7%D0%B0%D0%B2%D0%B4%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2.doc