[FOR ENGLISH PLEASE SCROLL DOWN]

Официалният език на Република Северна Македония по своя произход и структурно-типологични характеристики е югозападна писмено-регионална норма на българския език. В подкрепа на това становище могат да се приведат редица аргументи от езиково, историческо и културно естество, които се основават на автентични свидетелства и на резултатите от многобройни научни изследвания на авторитетни български и чуждестранни учени. Ето няколко базови факти:

  • Книжовната норма на Република Северна Македония e създадена едва през 1944 – 1945 г. след решение на комунистите от АСНОМ.
  • Преди 1944 – 1945 г. липсва каквато и да било документирана книжовна история и писмена традиция на някакъв „македонски език“.
  • Преди 1944 – 1945 г. няма етнос, който да е естествен носител на такъв „македонски език“ – говорим и писмен.
  • Преди 1944 – 1945 г. няма граматики и речници на „македонски език“.
  • Няма небългарска диалектна основа, върху която да се формира отделен книжовен език, различен от българския.
  • Истинската картина на делитбата на българския език (глототомията) се разкрива, когато четем „Стенографски белешки од првата jазична комисиjа“ (Факсимил, Скопjе, 2000) на д-р Стоян Ристески. От откровените изказвания на участниците в нея става ясно, че се изпълнява директна политическа поръчка от Белград да се извърши „кодификация“, без да има каквато и да е било собствена македонска традиция, без да се знае диалектната база на езика, без наличието на литература, създадена от писатели, журналисти и пр.
  • Цялата структура на този нов „македонски език“ – фонетична, граматична и лексикална – е българска. Лексикалните заемки (сърбизмите), където ги има, не променят неговата същност, а именно граматичната му структура. Всички посочени по-долу особености са характерни за цялата българска езикова територия, обхващаща Мизия, Тракия и Македония. Тези типологични особености на българския език го отличават от всички останали славянски езици, които имат падежна система. Българският език е единственият аналитичен сред тях. Той се характеризира с: Аналитичен характер на именната система, аналитично изразяване на сравнителна и превъзходна степен при имена, глаголи и наречия, наличие на удвоено допълнение при имената, наличие на член при имената, аналитично изразяване на инфинитива с да-конструкции, наличие на богата глаголна система с множество форми за минали и бъдещи времена, аналитично изразяване на формите за бъдеще време с помощта на частици, наличие на преизказни глаголни форми.
  • Езиковата близост изисква засилен културен и медиен обмен между двете страни, без необходимост от „вътрешноезиков превод“.
  • Основата на официалната норма в РСМ и начинът, по който тя е „кодифицирана“ и наложена изкуствено от горе надолу, ѝ дават статут на вариант, а не на отделен език. Това не пречи тя да изпълнява функцията на държавен език, език на образованието и литературата в Република Северна Македония. За целта е нужно обаче да се преодолеят рефлексиите от миналото. Младата държава Република Северна Македония има перспективата да се развива и да върви напред, стъпвайки на съзидателни дела, без да търси опора в някакво измислено минало.

Тук ще намерите още много информация по темата: https://www.bas.bg/wp-content/uploads/2020/05/Za-oficialnia-ezik-na-Republika-Severna-Makedonia-Online-Pdf.pdf и тук http://www.promacedonia.org/ik/ik_2.html, и тук https://www.scribd.com/document/495539224.

English version:

In its origin and structural and typological characteristics the official language of the Republic of North Macedonia is a southwestern written regional norm of the Bulgarian language. In support of this position a series of arguments of linguistic, historical and cultural nature can be adduced, all being based upon authentic sources and resulting from extensive research carried out by renowned Bulgarian and foreign scholars. Here are some fundamental facts:

  • The literary norm of the Republic of North Macedonia was created only in 1944-1945 after the decision of the communists from ASNOM.
  • Before 1944 – 1945, there is no documented literary history and written tradition of any „Macedonian language“.
  • Before 1944 – 1945, there was NO ethnic group that was a natural carrier of such a „Macedonian language“ – both spoken and written.
  • Before 1944-1945, there were no „Macedonian language“ grammars and dictionaries.
  • There is NO non-Bulgarian dialectal basis on which to form a separate literary language other than Bulgarian.
  • The true picture of the division of the Bulgarian language (glottotomy) becomes clear when reading Dr. Stoyan Risteski’s „Стенографски белешки од првата jазична комисиjа“ [Stenographic Notes of the First Language Commission] (Facsimile, Skopje 2000). From the frank statements of the participants in this commission it is clear that they were acting on the political orders from Belgrade to carry out a „codification“ based on NO Macedonian tradition of its own, NO knowledge of the dialect basis of the language, NO literature created by writers, journalists, etc.
  • The whole structure of this new „Macedonian language“ – phonetically, grammatically and lexically – is Bulgarian. The lexical borrowings (the Serbisms), where there are any, do not change the nature of the language, notably, its grammatical structure. All the characteristics outlined below are typical of the whole Bulgarian language territory, including Moesia, Thrace and Macedonia. These typological characteristics of the Bulgarian language make it different from all other Slavic languages, which have a case system. The Bulgarian language is the only analytical language among them. It is characterized by: Analytical character of the nominal system, analytical expression of the comparative and superlative degrees of the nominal categories, the verbs and the adverbs, presence of a double object with the nominal categories, presence of an article going with the nominal categories, analytical expression of the infinitive with „да“ da-constructions, presence of a rich verbal system with many forms for past and future tenses, analytical expression of the forms of the future tense by means of particles, presence of renarrative verbal forms.
  • The language proximity requires strong cultural and media exchange between the two countries, without the need of “intralingual translation”.
  • The basis of the official norm in the Republic of North Macedonia and the way in which it was „codified“ and artificially imposed from above, lend it the status of a variant, not of a separate language. That does not prevent this norm from carrying out its function as a state language, the language of education and literature in the Republic of North Macedonia. To this end, however, the reflexes of the past should be overcome. The young state of the Republic of North Macedonia has the perspective to develop and move forward stepping on constructive work, without any need to seek support from a fabricated past.

Here you will find further information on the subject: https://www.bas.bg/wp-content/uploads/2020/12/Za-oficialnia-ezik-na-RSM-EN-Online-Version.pdf and here https://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2021/03/White-Book-About-the-Language-Dispute-Between-Bulgaria-and-Republic-of-North-Macedonia.pdf